Бохемски
вечери. Чаши кристални.
Думи
провлечени, смешно - банални.
Дамите
скрито поглеждат... Дискретно.
Очите
открито говорят. Директно.
Душа
отпусната... Задръжки няма.
Сърцето
разчувствала близката дама.
Танцуваме
бавно, плътно опрели
телата. В
екстаз, за любов зажаднели.
С жар в
ресторанта. Уиски в бара.
После в
таксито. Кафе у дома...
Устните
срещат се. В пламък изгарят.
Бурна
среднощна любовна игра!
Утрини...
Утрини... Главата дреме.
Устни
напукани. Душата стене.
А от
леглото учудено викат
очи
непознати: "Къде съм?" - ме питат.
Спомени...
Спомени... Далечни мъгливи.
Снощните
спомени трудно откривам.
А тази в
леглото е... Снощната дама...
Не питам.
Аз знам. И тя спомени няма!..
Добре написано и изразено чрез думи в стихотворна форма.Много истинско и реално в днешно време.