priNceSaTa-69's blog
Едно момиче …
Едно момиче ходи по брега.
Лицето му не виждам отдалече,
ала долавям някаква тъга
в походката му и в тази вечер.
Със елегични стъпки то върви.
И сякаш подир себе си развързва
и мята върху здрачните треви
една кордела от любовен въздух.
Момичето я пръсва със ръка
и аз се мъча да й хвана края.
Едно момиче и една тъга.
Тъга по нещо.По какво - не зная.
Ах, кой ли би могъл да разбере
момичето с тъгата мълчалива!
…Едно момиче и едно море…
И сянката, която си отива…
Изпращам ги с очи във вечерта
и мисля: Туй, което отминава,
не е ли всъщност моята мечта,
която вечно гоня през света
дори без сам и аз да…
Чакай ме и ще се върна.
Истински ме чакай.
Даже да посърнат
цветовете в мрака,
Чакай в зима, в лято,
в студ и жега чакай,
Даже и когато
другите не чакат.
Губят се писмата
от места далечни,
някой се отмята,
ти ме чакай вечно.
Чакай ме и ще се върна.
Теб не утешава,
че “дошло е трудно
време за забрава”.
Нека майка и синът
да повярват че ме няма
и приятели да спрат
да ме споменават,
Чашата горчива
щом преливат тихо
Чакай! Не отпивай,
Само ме повикай.
Чакай ме и ще се върна.
На смъртта на пук
Казват че прегърнал
съм късмета?Чух
чуждото оплакване,
чуждите сълзи…
Твоето очакване
в огън ме спаси.
В мойта смърт неплакала,
нашата тайна крием тук:
Просто ти си чакала,
както никой друг.
Аз не съм любовта
Аз не съм любовта,
аз съм твоята жажда,
утолена за миг,
но горяща за още,
аз съм тази, която
всеки ден се обажда,
за да каже, че париш
по кожата нощем.
Аз не съм любовта,
аз съм нейната сянка,
но когато минавам през тебе
изтръпваш,
неразумно е знам,
този свят е за двама,
а до мен ти едва ли
до края ще стъпваш.
Аз съм само желание,
аз съм само искра
суха пепел остава,
щом заключиш след мен,
това е тихо проклятие,
това е просто игра,
след която ще бъде
празен нашият ден.
Аз не съм любовта,
тя е толкова нежна,
тя ти носи хармония
и след нея летиш.
Аз съм просто илюзия,
шепа луди копнежи,
от които отпиваш,
преди да заспиш...
Чакай ме и ще се върна.
Истински ме чакай.
Даже да посърнат
цветовете в мрака,
Чакай в зима, в лято,
в студ и жега чакай,
Даже и когато
другите не чакат.
Губят се писмата
от места далечни,
някой се отмята,
ти ме чакай вечно.
Чакай ме и ще се върна.
Теб не утешава,
че “дошло е трудно
време за забрава”.
Нека майка и синът
да повярват че ме няма
и приятели да спрат
да ме споменават,
Чашата горчива
щом преливат тихо
Чакай! Не отпивай,
Само ме повикай.
Чакай ме и ще се върна.
На смъртта на пук
Казват че прегърнал
съм късмета?Чух
чуждото оплакване,
чуждите сълзи…
Твоето очакване
в огън ме спаси.
В мойта смърт неплакала,
нашата тайна крием тук:
Просто ти си чакала,
както никой друг.
Tajno e kogato teb te nqma,sarceto bolno,me boli,nemoga da te imam slance,kolkoto i da go iskash ti.
Pregradka ot men,celuvka za teb,sarceto mi se kasa i tupti,ochite mi sa palni sas salzi,obichkam te razberi.Taino v sarceto si mi ti,no vlwben v mene li si ti?
А сега недей заспива!
Аз те чаках много дни.
Много нощи се приспивах
с чакане и със мечти.
Ще налеем чаша вино,
и ще ми разкажеш ти
колко много съм ти липсвал,
колко много ти тежи.
А пък аз ще ти разправям
моите самотни дни,
и отново във забрава
ще се любим до зори.
Bilki lekoviti,s hrasti chernokrili,lwshkat se v tamata,zaseti sa v zemqta.A krai tqh letqla malka peperudka,sas shareni krilca i cherveni petamca.Uplashen ohlwvat sagledal,sharenata peperudka i s rogcheta,kat bodleta skril se v svoqta cherupka.
...Malka i sladka...za batkovcite sam zagadka,sama s pogled gi plenqvam,s usmivka opitomqvam,s celuvka opustoshavam...na koito mu stiska,neka me poiska...
Tragnaliste Vi,mladi balgari,za nashata Amerika da rabotite.Ah,varnete se mili balgari,za vas plache rodna maika Balgariq.Ostavihte Vi maiki i bashti sas salzi na ochi jiveqt drevni tejki dni,ah varnete se,mili balgari,za vas plache rodna maika Balgariq.Tragnali ste Vi bedni,no s mechti v chujdite strani da rabotite.Varnete se mili balgari,za vas plache rodna maika BALGARIQ!